Tag Archives: ecology

Патентите на Тесла

Патентите на Тесла – приказка за знанията и човечеството или просто PR?

На 31 януари 2019 Мъск напомня, че патентите на Тесла са свободни за ползване.

Още през 2014г. Мъск обяви, че освобождава патентите на компанията. Разказва, че при първата си компания смята за важно да пази патентите си. Но с времето разбира, че това е просто „лотариен билет“ за евентуален съдебен процес.

Когато е основал Тесла, са патентовали откритията си – все пак е трябвало да се вместят в една много конкурентна индустрия, а големите автомобилни компании имали (и имат) огромни производствени и маркетинг възможности. Но с времето установяват: „не бихме могли да грешим повече“. Големите компании или изобщо не произвеждали електромобили, или ако произвеждали, те били само нищожен процент (1%) от производството им. В същото време в световен мащаб се произвеждат милиони коли, които оставят своя въглероден отпечатък всяка година. И се увеличават. За да се промени това и да станат повече електромобилите като цяло, Мъск отваря патентите на компанията. И то в индустрия, в която това не се прави. Не се работи така! Има прецеденти – например Волво са освободили патента си за 3-точковия колан, за да има по-малко наранявания при катастрофи. Но в тази индустрия като цяло действат други правила, които Мъск явно смята да промени.

За хора, които работят с отворени патенти и знаят как действа това и какви са предимствата да имаш огромна активна група от хора, които мислят, откриват и поправят грешки, а не само своя собствен екип (със съответните му ограничения), идеята не е толкова крайна. Напротив, те знаят позитивите от това да се работи заедно.

Има и друга гледна точка – както знаете, Мъск е насочен и към проучване на Космоса, най-общо казано.

Когато гледаш на Земята като на една малка част от едно огромно цяло, когато възприемаш човечеството като група хора, които се движат заедно на своя голям кораб и на всичкото отгоре виждаш реални проявления на това, че корабът май върви към разрушение, би се опитал да промениш нещо, нали? И ако това включва освобождаване на патенти, сигурно би го направил и ти? Или не? 😊 Наскоро попаднах на детски конкурс за есе на космически теми – наистина те кара да погледнеш на света по различен начин.

Мъск казва, че няма как Тесла да произведат толкова много коли, че да се промени рязко отражението върху започналата климатична промяна. Напомнянето му сега за отварянето на патентите може би е заради бедствията в Америка – свидетелство, че промени има. Загиват хора, климатът се променя по катастрофален начин, и то с неясна скорост.

А вие? Какво правите, за да промените въглеродния отпечатък от вас? 😊

Исландия

Исландия е една от страните с бързо приемане на електромобилите. И това не е, защото климатът ѝ е най-подходящият за експерименти с батерии, пробег и зареждане навън. 🙂 Малко статистика: през 2014г. по пътищата в Исландия са се движили 90 електромобила. В момента са 6 000. Както казва Jón Björn Skúlason от исландската компания New Energy, която координира национални инициативи между правителството, индустрията и проучващи институции: “В началото хората бяха скептични, но сега виждат електромобили на пътя и разбират, че те са тук, за да останат”.

Този растеж в броя на електромобилите се дължи на активна правителствена политика. Нищо изненадващо, нали? Имат стимули: не плащат такса при покупка на електромобил, не плащат годишен данък, не плащат ДДС (24% в Исландия), могат да паркират безплатно до 2 часа в центъра на Рейкявик и дори имат облекчения при зареждане. Това поставя страната на второ място в света по дял на продажби на електромобили (11,7% пазарен дял за 2017г.) след Норвегия, където близо всяка трета продажба на кола е на електромобил.

Освен тези стимули обаче, в Исландия имат и подходящата нагласа: 80% от енергията при тях е от собствени възобновяеми източници (хидро и геотермална енергия). Искат да преминат на 100% собствена енергия, за да са независими от външни доставчици.

Естествено, работят и по осигуряване на зареждане, което при техните условия е пълно с предизвикателства. ABB е изградила 20 бързи зарядни станции (може да презаредите за 15-30 минути) по линия на най-голямата магистрала в страната Route 1. Тя е с дължина над 1300км и обикаля целия остров. Температурите падат до под -30 градуса, има много сол, морска мъгла, влага и – да не забравяме – бури. От АВВ казват обаче, че успяват да разрешат 60% от възникналите грешки, без да се налага ходене на място чрез отдалеченото си мониториране на зарядните. Така компанията може и да насочва в реално време потребителите си към работещи станции. Със сигурност опитът, натрупан при тези условия, ще е полезен и за други места. А наличието на подходяща инфраструктурата е едно от условията за по-лесно приемане на електромобилите.

За да си представите как е в Исландия, ето едно видео, от което направо повява хлад: 🙂

Според ВсичкоТок ние сме почти като Исландия: имаме 16 DC (бързи) зарядни и 84 AC зарядни станции. Звучи оптимистично, нали?

Повече литий, моля!

Знаете, че литият е все по-търсен с оглед разрастващото се производство на електромобили с литиево-йонни батерии, а да не забравяме и смартфоните. Това търсене започва да изпреварва темповете на добиване и рециклиране. Според предвиждания за търсенето на литий до 2025г. ще има повишаване от 234 788 тона през 2017г. на 422 614 тона. Група изследователи обаче предлага още един вариант за добив на литий.

Професор Фрийман от университета в Остин, Тексас, заедно с колегите си от Monash University, Австралия, както и от Федералната организация за научни и индустриални изследвания на Австралия (CSIRO) са открили нов, ефективен метод за извличане на литий и други метали и минерали от вода. Откритията си публикуват в научно списание (Science Advances) през февруари.

Техниката, разработена от учените, използва метално-органична мембрана, която имитира филтриращата функция или “йонната селективност” на биологичната клетъчна мембрана. Използват принципи, изведени от начина на работа на високоефективните биологични клетъчни мембрани, чиито механизми на действие са открити от Roderick MacKinnon и Peter Agre, получили за този принос Нобелова награда за химия през 2003г.

Как може да се приложи това? Шистовите находища на Barnett и Eagle Ford в Тексас имат високо съдържание на литий, съответно в отпадните води от производството има висока концентрация на литий. Мембранният филтър на учените може да отделя лития и да го предоставя на други индустрии. Според професор Фрийман технологии като разработената от тях “могат да превърнат този отпаден поток във възможност за възстановяване на ресурсите”.

Ако превърнем това в числа – при производството от всеки кладенец на Barnett и Eagle Ford в Тексас може да се стигне до 300 000 галона (около 1,136 милиона литра) отпадни води на седмица. Фрийман и неговият екип изчисляват, че само от една седмица може да възстановят достатъчно литий за 200 електромобила или 1,6 милиона смартфона.

Според Анита Хил от CSIRO този процес за филтрация на водата не просто дава повече литий, но “може да създаде нови индустрии.

Дали ще “отвори врати за революционни технологии във водната и минната индустрии и възможности за икономически растеж в Тексас”?

Тъмната страна на петрола

oil-dark-sideНепрекъснато ни информират за това колко надеждни, бързи и с нисък разход на гориво са съвременните коли. А какво знаете за начина, по който се добива петрол? А за промените в добива му през последните години? В доклада си от 9 февруари 2016г. Jeremy Martin споделя някои свои открития:

  1. Колите стават по-чисти, но нефтът става по-мръсен. Колите стават по-ефективни с около 20% през последното десетилетие, което означава, че емисиите на пропътуван км спадат. Но емисиите от производството на петрол се увеличават.Малко данни, за да разберем колко много са се променили нещата – емисиите от извличането и пречистването на галон петрол през 2014г. са с около 30% повече отколкото са били през 2005г.
  2. Нефтът се променя, както и влиянието му върху климата. Въглеводородите, наричани нефт, от които се произвежда бензин, дизел и други продукти, се променят драматично. Те могат да варират от леки въглеводороди, които приличат на лакочистител до катранени пясъци, които са гъсти като маргарин. Замърсяването, водещо до глобално затопляне, свързано с извличането на тези въглеводороди и преработването им в гориво и други продукти също варира от 50 кг СО2/барел до повече от 250 кг СО2/барел.
  3. Производството на петрол добавя около 35% към емисиите, отделяни от самата кола. Отделяните от ауспуха газове по време на каране представляват по-голямата част от замърсяването от петрол, но извличането и пречистването му може да добави още 35%. При най-мръсния нефт емисиите от извличането и пречистването могат да са почти толкова високи, ковкото и емисиите, отделени при карането на колата.
  4. Това, което не знаете, МОЖЕ да ви се отрази. Знае се много повече за 10-те % етанол в резервоара, отколкото за останалите 90% бензин, който се произвежда от нефт. Според този учен повечето от емисиите, отговорни за глобалното затопляне идват от „тъмните недра“ на нефтената индустрия.
  5. Да започнем с използването на по-малко нефт. Мартин призовава да използваме по-малко нефт. Ако нефтът е най-големият източник на глобално затопляне, от критично значение е да намалим употребата на нефт, колкото се може по-бързо. Учените имат план за намаляване използването на нефт в САЩ наполовина до 2035г.
  6. Дори да намалим наполовина употребата, тя пак е висока. Дори с бързо подобряване на ефективността, бързо въвеждане на електромобили и въвеждане на по-съвременни биогорива, все още ще използваме около 100 милиона барела нефт между 2015 и 2035г. Дори малко увеличение на емисиите от извличането и преработване като увеличение с 1 кг СО2 на барел на година (много под увеличението, показано до момента) ще добави допълнителни милион тона въглеродни емисии. Това е грубо същото колкото изгорелите газове от всички бензинови коли в САЩ за 2014г.
  7. Всичките ни горива се променят. Голямо значение има как се произвеждат горивата. В новия си доклад ученият описва възможностите да се направят електричеството и биогоривата много по-чисти и как да направим нефта по-малко мръсен. Докладът е базиран върху анализ на жизнения цикъл, но се фокусира върху възможностите и промените в истинския свят.

oil-spill
Разлив на петрол

Е, какво мислите?

http://blog.ucsusa.org/jeremy-martin/7-gasoline-facts?_ga=1.205139351.648582420.1455;087348