Излизам аз вчера от офиса
и пред мен като на забавен каданс минава сянката на безшумно движеща се машина
фиксирам вътре позната физиономия с неговата фамилия
обаче мозъкът няма време за реакция
погледнато отстрани в този момент сигурно съм представлявал следната картинка
зяпнала уста (паднало чене) и блясък в очите като
на хлапе в сладкарски магазин.
