Впечатления от Renault ZOE
Публикувано: 05 фев 2018г. 22:28
Докато чакам Новата придобивка, дилърът любезно ми предостави едно ZOE за няколко дни (средата на януари 2018 г.).
Карах я много внимателно, защото е първи автомобил с автоматични скорости, който управлявам. От друга страна, трябваше в движение да разучавам копчелъци, дисплеи, навигация, позиции на скоростен лост и възможности за смяна на позициите с и без педала. То не е камера за заден ход, автоматични чистачки със сензори и автоматични светлини. Круиз-контрол и ограничител на скорост, заден паркинг-сензор. Има още глезотии, за които дори нямам представа, за какво са. Като изключим първобитното ми първоначално усещане за мене си, насреща имах едно бижу, което вероятно си заслужава всеки един от малко над 66 000 лева за конфигурацията, която получих. Автомобилът няма ключ, а се стартира с бутон, от него се и изключва, само че, картата на колата трябва да е в обсега му. Иначе сам се заключва, като се отдалеча на 1.5 метра някъде. Стори ми се доста тежичък по пътното поведение, а после прочетох, че е около тон и половина. Първите ми метри управление бяха доста плахи, защото неизвестността плаши, но след няколко километра видях, че дяволът не е толкоз страшен, даже успях да си пусна и парното в петък, че беше хладно и стъклата се запотиха в движение. Фаровете и чистачките бяха нагласени на автоматичен режим и се задействаха по средата на маршрута ми към Перник през Бояна. По Околовръстен път спазвах ограничението от 80 км/ч и в автомобилът не се чуваше абсолютно нищо, освен лек порив от страничен вятър. Шокът настана, когато в района на Бояна намалих до под 30 км/ч, и се започна едни леко дразнещи слуха извънземни звуци, като по филмите, когато каца чиния. Бре? Викам си, прецаках електричката. Така още няколко пъти, докато стигна пред блока ми. Притесних се, честно. Иначе, като стъпих на пътя за Владая, покрай караулката и след това до Драгичево и входът на Перник към "Квартало", в определени участъци я настъпих до към 90 км/ч и всичко беше О.К. Удобно за придвижване возило за града и околностите му. След като се прибрахме, веднага взех да чета тук-там за извънземният звук и какво мислите се оказа - фабрично вграден източник на външен дразнещ шум, предназначен за пешеходците, да чуят, че идва возило. На дисплея постоянно показва колко километра остават до зареждане и моментната консумация на ток. Аз я взех заредена и остатък от 280 км, а в момента е на 170 и вероятно утре ще трябва да се зарежда. Иначе два дни си я ползвахме за нормални семейни задачи - пазар, за вода и други подобни. Интересното е, че при наклон и освобождаване педала на газта, автомобила започва да зарежда батерията и се възползвах тук-там от тази възможност. Обаче ако освободиш от директна на неутрална в движение, не зарежда, но пък не консумира ток. Предавката се освобождава или сменя с натискане на един бутон на скоростният лост. Средният разход, който постигнах за 4 дена е 30 киловатчаса на 100 км или около 6 лева, в сезоните, в които не толкоз студено и тъмно без проблем би могло да се постигне на половина.
Иначе казано - изключително доволни сме от възможността, но едва ли някога ще можем да притежаваме подобно нещо, поне не и в близките 10 години. Дано съм бил полезен. Малко снимки:
Карах я много внимателно, защото е първи автомобил с автоматични скорости, който управлявам. От друга страна, трябваше в движение да разучавам копчелъци, дисплеи, навигация, позиции на скоростен лост и възможности за смяна на позициите с и без педала. То не е камера за заден ход, автоматични чистачки със сензори и автоматични светлини. Круиз-контрол и ограничител на скорост, заден паркинг-сензор. Има още глезотии, за които дори нямам представа, за какво са. Като изключим първобитното ми първоначално усещане за мене си, насреща имах едно бижу, което вероятно си заслужава всеки един от малко над 66 000 лева за конфигурацията, която получих. Автомобилът няма ключ, а се стартира с бутон, от него се и изключва, само че, картата на колата трябва да е в обсега му. Иначе сам се заключва, като се отдалеча на 1.5 метра някъде. Стори ми се доста тежичък по пътното поведение, а после прочетох, че е около тон и половина. Първите ми метри управление бяха доста плахи, защото неизвестността плаши, но след няколко километра видях, че дяволът не е толкоз страшен, даже успях да си пусна и парното в петък, че беше хладно и стъклата се запотиха в движение. Фаровете и чистачките бяха нагласени на автоматичен режим и се задействаха по средата на маршрута ми към Перник през Бояна. По Околовръстен път спазвах ограничението от 80 км/ч и в автомобилът не се чуваше абсолютно нищо, освен лек порив от страничен вятър. Шокът настана, когато в района на Бояна намалих до под 30 км/ч, и се започна едни леко дразнещи слуха извънземни звуци, като по филмите, когато каца чиния. Бре? Викам си, прецаках електричката. Така още няколко пъти, докато стигна пред блока ми. Притесних се, честно. Иначе, като стъпих на пътя за Владая, покрай караулката и след това до Драгичево и входът на Перник към "Квартало", в определени участъци я настъпих до към 90 км/ч и всичко беше О.К. Удобно за придвижване возило за града и околностите му. След като се прибрахме, веднага взех да чета тук-там за извънземният звук и какво мислите се оказа - фабрично вграден източник на външен дразнещ шум, предназначен за пешеходците, да чуят, че идва возило. На дисплея постоянно показва колко километра остават до зареждане и моментната консумация на ток. Аз я взех заредена и остатък от 280 км, а в момента е на 170 и вероятно утре ще трябва да се зарежда. Иначе два дни си я ползвахме за нормални семейни задачи - пазар, за вода и други подобни. Интересното е, че при наклон и освобождаване педала на газта, автомобила започва да зарежда батерията и се възползвах тук-там от тази възможност. Обаче ако освободиш от директна на неутрална в движение, не зарежда, но пък не консумира ток. Предавката се освобождава или сменя с натискане на един бутон на скоростният лост. Средният разход, който постигнах за 4 дена е 30 киловатчаса на 100 км или около 6 лева, в сезоните, в които не толкоз студено и тъмно без проблем би могло да се постигне на половина.
Иначе казано - изключително доволни сме от възможността, но едва ли някога ще можем да притежаваме подобно нещо, поне не и в близките 10 години. Дано съм бил полезен. Малко снимки: