Tesla Model S, Nissan Leaf, Peugeot iOn, Buddy и Th!nk City паркирани на място, запазено за зареждане на електромобили в Осло, Норвегия.

Защо норвежците купуват толкова много електрически коли?

Можем да кажем, че Парламентът е изцяло отговорен за това. Приети са толкова много и различни привилегии за електромобилите, че човек най-малкото сериозно да обмисли идеята. А и постепенно електроколите стават все повече по улиците – хората свикват с тях!

Ако се опитаме да обобщим, има три основни причини:

1. Икономически причини – при покупката на електромобил норвежците спестяват много данъци.

Изцяло електрическите коли са освободени от таксите за покупка, които са изключително високи за другите коли, а също от 25% ДДС при продажбата. Тези намаления заедно правят цената при покупка на електрическа кола сравнима с тази на обикновена кола. Например до началото на 2013 цената на най-продавания електромобил Nissan Leaf е 240 690 крони (около 42 500 долара), докато цената на Volkswagen Golf е 238 000 крони (около 42 000 долара).

През 2013г. били гласувани данъчни облекчения (без 25 % ДДС) и за лизинговите електроколи и въпреки оспорването, големите загуби за бюджета и забавянето преди да започне прилагането на тази мярка, тя също била приета. Предвидено е това облекчение също да е в сила до края на 2017г.

Освен при покупката, спестяването на данъци продължава и при ползването на автомобила. Електроколите са освободени от годишен пътен данък, всички такси за паркиране и пътни такси, фериботни такси. От всичко това според различни изчисления норвежците спестват между 8 200 и 3 336 долара годишно. (По-подробно описание – в следващата статия.)

И накрая – безплатно зареждане на 5 611 зарядни станции.

2. Причини, свързани с удобство.

Изброените отстъпки при паркиране правят придвижването с електромобил не само евтино, но и по-удобно. Освен това електромобилите могат да използват бус лентата за движение, което намалява чувствително времето за придвижване. При един експеримент с две коли, използващи бус лента и обикновена лента за движение, електрическата изминала разстоянието за 19 минути, докато на другата кола й трябвали 51 минути. Разликата се дължи на различните ленти за движение, не на други специфики на колите. 🙂

3. Причини, свързани с околната среда.

Според професор Marianne Ryghaug от Норвежкия университет за наука и технология все повече хора избират електромобил не само защото е удобен, ефективен и икономически изгоден, но и заради удовлетворението да карат кола, която замърсява по-малко. В Норвегия почти 100% от електричеството идва от възобновяеми източници. Освен това вече имат изградена инфраструктура от зарядни станции – от август 2014г. в страната има 5 611 зареждащи станции. Най-много има около и в Осло – 1 399 станции. Норвежката инфраструктура включва 92 бързи зарядни (CHAdeMO) и 84 зарядни на Тесла (Tesla supercharger). И отново има предвидени правителствени субсидии за изграждане на зарядни станции в домовете.

Няколко електрически коли (Th!nk City, REVAi, Tesla Roadster) на безплатен паркинг със зареждаща станция в Осло.

Както знаете, целта за 50 000 електромобила по норвежките пътища е достигната на 20 април 2015, повече от две години по-рано от очакваното. През месец май правителството решава, че насърченията ще продължат до 2017г. Тогава са следващите парламентарни избори.

https://en.wikipedia.org/wiki/Plug-in_electric_vehicles_in_Norway

http://www.tnp.no/norway/economy/4263-can-norway-electric-car-success-be-a-model-for-worldij

http://www.theguardian.com/environment/2014/jan/29/norway-electric-cars-sale

http://www.bcsea.org/policy/norway-vs-british-columbia-great-electric-vehicle-race

И така, както вече писах, от април 2015 по пътищата на Норвегия се движат 50 000 електромобила. Целта, поставена от парламента за 50 000 електрически коли по норвежките пътища до 2018г., постигната на 20 април 2015г.

Норвегия е първата страна, в която над една от всеки 100 пътнически коли е зареждаема електрическа кола, а Осло е смятан за електромобилната столица на света. Като резултат от успешно приложените политики за промотиране на електромобили, броят им се увеличил по-бързо от предвиденото, пораждайки някои критики и оплаквания.

Сега още данни. Норвегия е достигнала през 2013 навлизане на пазара от 4 зареждаеми електрически коли на 1000 души. Това е 9 пъти повече в сравнение със САЩ, където е най-големият пазар за зареждаеми коли в света. Пазарният дял на зареждаеми коли спрямо всички продадени нови коли в Норвегия е най-високият в света – вдига се от 1.6% през 2011г., до 3.1% през 2012г. И достига 5.6% от продажбата на нови коли през 2013г. Само Холандия е постигнала подобен пазарен дял за сегмента на зареждаемите електрически коли с 5.34% през 2013г. Увеличението продължава и през 2014г., достигайки 12.5%. През първите месеци на 2015 изцяло електрическия пазарен дял стигна 20.4%, а хибридният сегмент достигна 2.5%, тоест пазарният дял за комбинираните електрически превозни средства е почти 23% от всички пътнически коли, продадени през този период.

Също така Норвегия е първата страна в света, която има електрическа кола, оглавяваща месечната класация за продажба на нови коли. Tesla Model S е била най-продаваната нова кола три пъти – през септември и декември 2013г. и отново през март 2014г. Nissan Leaf оглави същата класация два пъти – октомври 2013г. и януари 2014г. И двете коли са сред 20-те най-продавани нови коли за 2013г. в Норвегия, като Нисан е трети с 4 604 броя и 3.2% пазарен дял, а Тесла е 20-ти с 1.4% пазарен дял през 2013г. През март 2014г. Тесла счупи всички досегашни рекорди за 28 години назад за месечни продажби на един модел (независимо от начина на задвижване) като продаде 1 493 броя, надминавайки Форд Сиера, който продава 1 454 броя през май 1986г.

И – почти 100% от произведеното електричество в Норвегия идва от водна енергия (за 2012г. 96,7% от произведената електроенергия).

http://www.nve.no/Global/Energi/Analyser/Energi%20i%20Norge%20folder/FOLDE2013.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Plug-in_electric_vehicles_in_Norway

https://en.wikipedia.org/wiki/Electric_car_use_by_country

Стана дълго, така че какви са конкретните политики, приложени там и до какви неочаквани проблеми се е стигнало – следващия път! 🙂